Миналия четвъртък четвъртокласници от "б" клас решха да си играят на влакче - възможно най-шумното, най-скокливото и закачливото в коридора, точно когато гостите от пет държави по международен проект разглеждаха нашето училище. В резултат на това отношенията учител - ученици "лекичко" се пообостриха. Но още в следващото междучасие дипломатичността на класа обърна нещата на 180 градуса. Вижте как: Мили мои умнички деца, с топли, весели, добри сърца, влакчето ви беше грешка да, но детска, най-човешка. В искреното ви стихотворение усещам ваш'то съжаление за коридорното ви шумно приключение, докарало ми гневно изумление. Със думи мили сърцето ми затрогнахте и грешката ви детска ми помогнахте в миг да простя и да забравя. Молбата ви настойчива изпълних аз – рисуването стана физкултурен час. Игрите ви, макар и неуместни забавни са и много интересни. Човек със вас не може да скучае – Надежди ви възлага и мечтае да види всички ученици изявени към върхове високи устремени. Аз знам, не бихте ме срамили, сърцати мои птички мили! К. Луланска След такава затрогваща проява на съжаление, извинение и дипломация в стихотворение, какво друго ми оставаше, освен да дам следния
ОТГОВОР
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————